Козметика за пушачки
За много хора пушенето е своеобразен ритуал - затова е толкова сложно да се откажем от цигарите. Жената с цигара загуби своята съблазнителност и привлекателност. И така – с какво да заменим цигарата и как да се избавим от никотиновото лице?
|
|
|
от Marfa - http://marfieta.wordpress.com/
Кълна се, не мога да схвана съвременното изкуство и това си е. Бе какво ти съвременно! Ако говорим за музика (класическа), почти всичко от Шьонберг до наши дни може да ме накара да побегна с писъци. Така де, запомнете го в случай, че ви се прище да ме видите бягаща и пищяща. (Всъщност, същия ефект можете да постигнете и с помощта на обикновена хлебарка, ако не желаете да си причинявате “Лунният Пиеро”). Не ща да вниквам в дълбините на додекафонията, не ща да еманципирам интервали, не ща да пия хапчета против мигрена, докато разгадавам символи… Що пък от Шьонберг почнах?! Признавам се за виновна в извънредно лош вкус, но бих отишла на “Саломе” само ако Сергей Станишев се закълне, докато сам Господ му е свидетел, че ще пречука Сакскобургготски с тъпа нокторезачка, след като е поругал тялото Доганово, а после кротко ще бръкне в контакта. Ето, казах го. Можете да ме заклеймите. Нямам нищо против.
Ако още не сте го направили, ще ви помогна, като кажа, че по същия начин стоят нещата и с изобразителното изкуство. Въобще не отричам гения на Пикасо, но истината е, че едни от най-впечатляващите си кошмари в детските си години сънувах, след като попаднах на някакви карти за игра, илюстрирани с негови картини. А след господин Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено… момент да видя кой звъни… Мария де лос Ремедиос Сиприано де ла Сантисима Тринидад Мартир… секунда да изключа фурната… Патрисио Руис и Пикасо, нещата вече съвсем излизат от орбита. Ако ме видите на изложба, където съзерцавам платно с повръщано върху него и разсъждавам върху еклектичността на творбата, докато се чудя способна ли е на перцепция публиката, ви давам официалното си разрешение да ме гръмнете, че да не се мъча.
Шокирах ли ви? Е, съжалявам. Вие какво очаквахте от човек, който обича шкембе-чорба и свинска пача? С чесън! Това е положението. Дайте ми да гледам фините скулптури на Мирон, оставете ме да ахкам пред Микеланджело, да се дивя на Мoне и мълча пред Айвазовски, и въобще не ме търсете. Дотам съм стигнала в развитието си и това е. Но спокойно! Когато завзема властта, няма от какво да се страхувате. Аз да не съм Туркменбаши да забранявам нещата, дето не ги разбирам? Е, може би с някои малки изключения, но съм готова за диалог, както се казва.
Ето, че бавно и безславно стигнах до същината. А тя е, че въобще не успях да схвана идеята на Давид Черни и пустата му “Ентропа”. Затова и чак сега се обаждам. Реших да попрочета, да се запозная, да проуча и едва тогава да проговоря, че да не взема да се изложа пред аудиторията. Обаче не ми се получи. Дори изгледах и клипче, че да се запозная по-отблизо със ситуацията. Намира се тук. Чудите се какво мисля за тази композиция?
Ами, как да ви кажа, не мисля кой знае какво, а това, дето го мисля, не е много положително. Например губи ми се… Щях да кажа еклектиката и перцепцията, но ще се огранича до смисъла. Значи, от една страна с тази инсталация Черни си направи най-добрата реклама от историята с копието на Саддам Хюсеин мирнапрахаму, лежащ в аквариум с формалдехид и с примка на врата. От друга страна обаче… Да де, целта общо взето ми е ясна. Да се посмеем на кусурите си. Проблемът според мен всъщност се крие в това, че авторът на практика пресъздава своите собствени виждания за “жертвите” си, като умело е пропуснал гаврите, с които съответните страни биха се самоотличили. А ги е пропуснал, щото не е запознат. Сега ще споделя защо мисля, че и на него не му се е получило. Защото е направил това, дето го е направил, използвайки единствено своята гледна точка и ограничените си познания. Вади впечатления от това, което е гледал по новините, от храните, които си е купувал, от детските си спомени и общата си култура. Тоест, инсталацията спокойно би могла да бъде обявена под надслов “Какво знае Черни за Европа”. Затова Гърция гори, Франция стачкува, Унгария е направена от унгарски салам и дини, а адзурите си крият подробностите с футболни топки. Май чехите не понасят италианския футболен отбор така, както ние не можем да дишаме французите. Мисля още, че инсталацията щеше да има истински успех, ако първоначалната идея беше осъществена и действително участваха автори от съответните държави. Мислите ли, че не са способни на самоирония? Я си спомнете как Бруно Бодзето представя Италия, а после не пропускайте и алтернативната българска анимация.
А можеше да стане и по-интересно. Например, двайсет и седем автори от двайсет и седемте страни-членки. Разиграва се томбола и на всеки му се пада страна, която да изобрази. Но не би… Все пак, ако аз трябваше да правя нещо такова, сигурно щях да изобразя България като лудница. Или да речем картата щеше да е омотана в усмирителна риза. Или триглава ламя щеше да препуска през страната, а след нея щяха да остават отсечени дървета и хотели. Знам, знам, много екологично, спирам… Идеята с лудницата, респективно с усмирителната риза, лично на мен най-много ми допада. А дори и да бях направила карта с кенеф, щях да дам по-убедително обяснение от детските си спомени. То аз, че мисля щото България верно вече го докарва на септична яма, мисля го. Но както казах, мога да обясня. Ама няма, щото не това е целта на конкретното повествование.
Вижте сега. Съгласно некомпетентното ми мнение на убеден последовател на Туркменбаши, не всяко провокативно нещо задължително може да се кичне с табелка “Изкуство”. Иначе всеки ден щяхме да живеем живота си в изложбена зала, не за друго. Например би могло да ни се обясни, че препълнените контейнери с боклук символизират разпада на консуматорското общество, докато цветовите контрасти на гниещата смет имат за цел да ни накарат да се отнасяме с уважение към невъзобновяемите енергоизточници. Вонята от въпросната творба би била протест срещу елитарността на парфюмерийната индустрия. Същевременно дупките в асфалта щяха да бъдат обявени за постмодернистичен етюд, целящ да разсее шофьорите от сивотата на еднообразното ежедневие. Разбитите тротоари с паркирани коли по тях щяха да бъдат композиция, привличаща вниманието ни към проблемите на разрухата на душевността на съвременния човек, а кучешките екскременти около липсващите плочки биха могли да символизират безгласния вик на Майката Земя против използването на изкуствени торове. Падащите мазилки на сградите могат да се обявят за символ разрухата на цивилизацията, градският транспорт щеше да бъде инсталация, осмиваща гротескното ежедневие на съвременния забързан човек, а спорадичните показни разстрели биха могли да се разрешат в стил авангардна театрална постановка.
Е именно затова тъна в недоумение пред “Ентропа”. Наистина не знам как да реагирам, че хората да не си помислят нещо за мен. От една страна, ако взема и си призная, че това не ми харесва, ще ми рекат, че нямам ни чувство за хумор, нито разбирам съвременното изкуство. От друга страна ако кажа, че ми харесва, ще вземат да ме попитат защо. Ами ако обяснението с перцепцията не мине? М? И така не става.
От трета страна обаче рискувам да изляза по-докачлива, отколкото е здравословно. Но пък да си призная, ако България беше изобразена като футболно игрище, на което отборът ни седи и играе карти, докато във вратата ни има доста голям брой топки, едва ли реакцията от наша страна би била точно такава.
Вижте сега. Турският кенеф е хигиеничен. Това екзотично за западния свят приспособление е изключително удобно и полезно съоръжение за заведения от нисък и среден ценови клас, които нямат възможността да се сдобият с ей такава тоалетна. Представяте ли си колко по-хубаво място би бил “Макдоналдс”, основната цел на който е именно да помага на хората да облекчават естествените си нужди, ако на изпадналия в затруднение член на обществото не му се налагаше да прави стойки върху тоалетната чиния, само и само да не допре задните си части до твърде използваната и изстрадала седалка? Една от култовите сцени в “Трейнспотинг” също нямаше да е това, което е, ако тоалетната не беше седяща, а клекало. Особено за жените е ужасно неудобно. По рекламите всяка уважаваще себе си дама се размотава с шише белина, няколко вида прах за пране за цветно и бяло, бутилка веро и омекотител в дамската си чанта, прилежно скътани до епруветката със синя течност и свръхпопиващата дамска превръзка, но аз просто наистина не успявам да побера всичко това в моята. Опитвала съм, не става. И ако нуждата те хване, щеш не щеш ти се налага да се кълчиш над относително бялата чаша. При мъжете е много по-лесно. Вадите, уринирате, изтръсквате, прибирате. Изобщо не ви се налага да имате досег с най-важното приспособление в най-интимното помещение! Добре, това е джендър-проблем и няма да го разисквам точно сега. По-важното е, че клекалото е удобно и практично. А Черни да пасе. Дано му се наложи да ползва “Макдоналдс” след клиент с разстройство.
В заключение само ще вметна, че липсата на некролог и червено карамфилче върху черното платно на кенефа България доста натежава.
А ако статията не ви е харесала, да знаете, че тя е произведение на изкуството и вие нищо не разбирате! |
|
|
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
|
|
Оценяването е възможно само за регистрирани членове.
Моля влезте в профила си, или се регистрирайте за да гласувате.
Няма публикувание оценки.
|
|
Не сте член? Натисни тук за да се регистрираш.
Забравена парола? Поискайте си нова от тук.
|
Една жена забременяла и преди да роди отишла на врачка да й каже какви ще бъдат бебетата. Още преди жената да каже за какво идва врачката й казала, че ще роди близнаци гангстери и още с раждането да ги опандизват.
Настапил дългоочакваният ден и цялата болница била евакуирана от ченгета.
Показало се едното бебе и казало:
- Ей, пич. Тука е фрашкано с ченгета. Давай през задният изход. |
|
|
RSS емисия за всички новини в сайта
